Една от най-честите повреди при портативните PSP конзоли се изразява в счупването на техния екран в следствие на по-силен натиск върху горната част на устройството. Тъй като самия LCD екран не е директно изложен, а пред него има прозрачна пластмаса, която е част от корпусa на конзолата привидно той изглежда доста добре защитен. И това е така, поне що се отнася до основната централна част, която трудно може да пострада, но същото не важи за страничните ръбове на екрана, които реално са най-уязвими. И докато при първото поколение PSP-1000 подобни проблеми със счупени екрани заради натиск върху корпуса на конзолата нямаше толкова често (по-големият размер е плюс), то при по-новите PSP-2000 и PSP-3000 конзоли това не е така. В следствие от намалените размери на по-новите конзоли и разстоянието между горната част на корпуса и самия екран е намалено, което увеличава риска при натиск да пострада екрана на конзолата…

Какво обаче може да направите при счупване на LCD екрана на конзолата? Най-лесното решение естествено е да я занесете на сервиз, но тъй като този ремонт не попада в гаранцията, то не очаквайте да ви излезе особено евтино. Другият вариант е да си поръчате сами нов екран и да го монтирате на мястото на счупения такъв, нещо, което ще ви спести средства, но не е особено лесно за изпълнение от всеки. Трябва обаче да имате предвид нещо много важно, а именно какви са цените на резервните панели при онлайн поръчка от чужбина - най-евтини са за първата серия PSP-1000, където можете да купите екрана за около 40-50 лева с доставката. Ако имате по-нов модел от серията PSP-2000 вече говорим за 60-70 лева с доставката, а за най-новите PSP-3000 модели цената на екрана отива на около 100-120 лева. Именно поради тази причина и подмяната в сервиз не е особено евтина, защото трябва да ви вземат и допълнително за труда по ремонтирането на конзолата.

Задавали ли сте си въпроса защо все още няма работещ модчип, или друг метод за пускане на резервни копия или дори пиратски версии на игри за конзолата свалени от интернет? При положение, че българите сме пирати по душа и призвание то няма как да не сте или поне някои друг да не ви е питал, чудейки се дали да си купи PlayStation 3 или Xbox 360 например. Всъщност причината за това да няма метод за модификация на PlaStation 3 конзолите е много проста и съвсем логична, ако се замислите малко над въпроса. Добре известен факт е, че хората, които създават модчипове или други решения за заобикаляне на защитата на определена конзола в повечето случаи го правят с комерсиална цел. Тоест тези хора ви продават някакъв хардуер, софтуер или и двете неща в комплект, който ви позволява да увеличите функционалността на конзолата или да отключите някакви нейни допълнителни възможности. При положение обаче, че PlayStation 3 използва все още сравнително новия Blu-ray формат оптични дискове няма как да не се сблъскаме с един сериозен проблем, който именно спъва разработката на функционална хардуерна модификация. Все още, за да може да записвате Blu-ray дискове е нужно да предвидите поне едни 500-600 лева за съответната записвачка и между 50 и 80 лева средно за един празен носител (еднослоен/двуслоен). При това положение цената на една “изпиратствана” игра може да ви излезе колкото и на една оригинална, а ако например записа изгърми или не се получи както трябва и се наложи да изхвърлите 3-4 диска? Поради тази причина и потенциалния пазар за модификации за конзолата е много малък все още, а съответно и интереса на хората с необходимите познания и възможности да ги реализират не е особено голям.

Това, на което може да се надявате, ако сте притежател на PS3 или имате намерение да си купите такава конзола е появата на софтуерен метод за модификация (безплатен), който да позволи да се качва ISO имидж файл на дадена игра на твърдия диск на PlayStation 3 и в последствие да се пуска директно от там. Подобни опити се правят от доста време и в интернет може да попаднете на доста, предимно фалшиви, видеоклипове, в които се твърди, че е намерено решение и уж се показва на живо. В действителност обаче все още такова универсално решение липсва, така че ще трябва да почакате още известно време.

Подобно на контролерите за PlayStation 3 и допълнителния аксесоар под формата на USB уеб камера е интересен за подкарване на нормален компютър. Причината за това се крие в доброто качество на образа, осигурявано от камерата и някои интересни възможности като по-висок брой кадри от стандартните решения за компютър. Затова ви насочвам вниманието към един проект за портването на камерата за PlayStation 3 конзолата и за работа под Windows, който се развива доста активно.

Последната версия на потребителския драйвер позволява използването на камерата от всяка програма с DirectShow интерфейс за кепчър на видео. Интересното при камерата за конзолата е, че тя може да записва видео с резолюция 640×480 точки при до 60 кадъра в секунда и 320×240 със 120 кадъра, а това е особено полезно за определени цели, като например използване в комбинация с потребителски разработени мултитъч интерфейси. Разбира се по-високия фреймрейт може да осигури и доста по-плавно и най-вече детайлно движение, когато използвате камерата за чат през Skype например.

- Повече информация за проекта и самия софтуер за теглене…

Имайки предвид факта, че DualShock 3 и SIXAXIS контролерите за PlayStation 3 конзоли ползват USB или безжична връзка се предполага, че не би било кой знае колко трудно тези устройства да бъдат свързани вместо към PS3 към обикновен компютър и да бъдат използвани на него. Безжичния SIXAXIS контролер разполага с акселерометър и жироскоп с цел да може да отчита позицията на устройството във всеки един момент и съответно тя да може да бъде използвана в различни игри. SIXAXIS са първите контролери за PlayStation 3, които за съжаление не разполагаха с вибрация, функция, която беше добавена в последствие в следващото поколение контролери, наречени DualShock 3. Всъщност разликата между SIXAXIS и DualShock 3 контролерите се изразява именно в липсата на възможност за вибрация при първите, но да се върнем на ползването на тези устройства с компютъра…

Към момента съществуват доста варианти за подкарването на който и да е от двата контролера през USB кабел или Bluetooth безжична връзка към компютър, като не всички от тях работят добре и във всяка една ситуация. Затова ако не сте подготвени да си играете сериозно и да отделите доста време е препоръчително да се откажете от идеята да подкарате контролера на PS3 и на вашия компютър, макар че при късмет всичко може да тръгне без проблеми и от първия път. Линковете по-долу са към сайтове със софтуер или ръководства за подкарване на контролерите по различен начин на компютъра и през различен интерфейс, така че изберете внимателно подходящото за вас решение и в зависимост от вида на контролера за PS3 с който разполагате.

- Софтуер за DualShock 3 през USB, с поддръжка на сензора за движение и вибрация (японска програма!)
- Ръководство за подкарване на контролера през Bluetooth, с поддръжка на вибрация, но без сензора за движение…

Първите модели PlayStation 2 конзоли, тези по-големите, имаха опция за инсталиране на 3,5″ стандартен твърд диск с паралелен интерфейс, но с представянето на новите Slim модели тази опция изчезна. Причината разбира се беше в значително намаленият размер на корпуса на Slim конзолите, в които просто няма място, където не само да се сложи 3,5-инчов, но дори и по-малък 2,5″ мобилен твърд диск. Всъщност при първите Slim конзоли (версия 12) все още имаше налице възможност за допълнително запояване на IDE конектор към платката на конзолата, нещо, което не е никак лесно да бъде направено от неспециалист, но нека да се върнем към по-старите модели…

Стандартно по-големите PS2 конзоли не разполагат с интегриран мрежов контролер, като такъв може да бъде добавен под формата на допълнителен адаптер, който използва специален интерфейс за връзка в задната част на конзолата. Конекторът се намира под покриващо капаче отзад на конзолата, като махането му разкрива и мястото, в което влиза и 3,5-инчовия твърд диск…

Мрежовия адаптер е необходим и за инсталацията на твърд диск, тъй като от другата му страна (вътрешната) са разположени PATA конектор и 4-пинов захранващ молекс. На тях се закача твърдия диск, след което мрежовия адаптрер се монтира на конзолата. Това обаче не е всичко, защото след монтирането на твърдия диск е необходимо да стартирате специализиран софтуер, който позволява форматирането на диска в специален формат и последващото качване на игрите на дискa. Официално това става с помощта на програмата HDLoader, като игрите биват прочитани от оптиката на конзолата и записвани върху твърдия диск, но има и алтернативи, които позволяват прехвърляне от компютър през мрежата на конзолата например.

- Повече за HDLoader софтуера необходим за ползване на твърдия диск за PS2…

Първоначално PlayStation 3 конзолите разполагаха с пълна поддръжка за PlayStation и PlayStation 2 игри, благодарение на наличието на специфичен чип съдържащ реално основния хардуер наличен в PlayStation 2 (Emotion Engine процесор и Graphic Synthesizer видеоконтролер). В последствие обаче този чип изчезна от по-късните модели, нещо, което беше оправдано с целта да бъде понижена цената на конзолата, за да стане тя по-достъпна, като обратната съвместимост с игри от предишните поколения конзоли продължи да съществува. Тя обаче беше под формата на софтуерна емулация, в следствие, на което възникнаха проблеми с определени заглавия и невъзможността за пускането на някои по-специфични и капризни игри. За съжаление при най-новите модели PlayStation 3, които в момента се продават вече липсва дори софтуерната обратна съвместимост, като намирането на по-стара версия на конзолата със софтуерна или хардуерна поддръжка за PlayStation и PlayStation 2 не е много лесна задача…

Все пак има сравнително лесен начин да установите дали вашата конзола е от тези, които разполагат с обратна съвместимост и да проверите дали продаваните в даден магазин модели са такива или не. Най-лесната първоначална проверка се изразява в това да видите колко са USB конекторите, разположени в предната част на корпуса на конзолата - ако те са само 2, то забравяте за всякаква обратна съвместимост, като ако техния брой е 4, то конзолата трябва да има или софтуерна или хардуерна съвместимост с PS/PS2. В такъв случай трябва да погледнете етикета в долната част на корпуса на PlayStation 3 и да проверите надписа върху него, който указва версията на конзолата. На снимката на етикета по-горе това е надписа в долния ляв ъгъл CECHG01, който се намира точно преди надписа MADE IN CHINA, като в конкретния случай става дума за 40-гигабайтова NTSC конзола, която не разполага с обратна съвместимост с игри за по-старите PlayStation конзоли.

За да сте сигурни, че сте попаднали на конзола с хардуерна обратна съвместимост, то трябва първите 5 букви от номера на модела, написан на етикета в дъното на конзолата да са съответно:
- CECHB - за 20-гигабайтова NTSC версия
- CECHA - за 60-гигабайтова NTSC версия
За съжаление няма европейска PAL версия на PlayStation 3, която да разполага с хардуерна обратна съвместимост с PlayStation и PlayStation 2 игри, което определено е леко разочароващ факт…

За да сте сигурни, че разполагате с PlayStation 3 конзола, която има софтуерна обратна съвместимост е необходимо модела на конзолата да започва със:
- CECHC - за 60-гигабайтова PAL конзола
- CECHE - за 80-гигабайтова NTSC конзола

Всички останали означения показват конзола, която не разполага нито със софтуерна нито с хардуерна обратна съвместимост, като за съжаление всички нови модели на Playstation 3 попадат именно в тази категория:
- CECHG и CECHH - за 40GB PAL и NTSC конзоли
- CECHK - за 80-гигабайтови PAL и NTSC конзоли
- CECHP - за 1600-гигабайтови PAL и NTSC конзоли

Двете цифри след 5-те букви в номера на модела означават региона на самата конзола, тоест един вид страната или страните, за които е предназначен дадения модел, като именно по него може да бъде установена дали дадена конзола е предвидена за PAL или NTSC стандарт:
- 00 е за Япония и съответно е NTSC стандарт
- 01 е за САЩ и Северна Америка (NTSC)
- 02 е за Австралия, където ползват PAL
- 03 е за Англия, заради техните различни контакти (PAL)
- 04 е за Европа и Средния Изток, съответно PAL
- 05 е за Корея, където ползват NTSC стандарт
- 06 е за Сингапур, също разчитащ на NTSC
- 07 е за Тайван, където ползват NTSC стандарт
- 08 е за Русия и ползвания от тях PAL стандарт
- 11 е за Латинска Америка, където ползват NTSC
- 12 е за Хонконг, където използват PAL

Когато се спомене думичката PSX повечето хора, които са я чували веднага правят аналогия със Sony Playstation 1 или 2 конзола, смятайки, че това е просто по-кратко наименование за устройството. В действителност обаче това е сериозна грешка, защото Sony PSX е напълно различно устройство, макар и създадено на базата на PlayStation 2 конзола и с възможност за използване за игра на съответните заглавия за PlayStation 1 и 2. Sony PSX се появява за първи път през декември 2003 година в Япония и за съжаление почти не вижда бял свят извън страната на изгряващото слънце, затова и самия продукт не е особено популярен в България и останалата част на света. Устройството на практика съчетава хардуера на PlayStation 2 с допълнителни екстри, като интегриран TV тунер (първоначално аналогов, но после и цифров), възможност за запис на видео върху вградения твърд диск (160GB или 250GB капацитет) както и опция за запис на DVD Video дискове, благодарение на вградената DVD записвачка. Освен това PSX разполага с възможност за възпроизвеждане на цифрови снимки (JPEG формат, по-късно и GIF и TIFF) и музика в ползвания по онова време ATRAC3 формат от Sony (по-късно и MP3), а също и прослушване на музикални компактдискове, както и гледане на DVD Video дискове. И макар че устройството може да пуска без никакви проблеми и игри, особено интересен факт е, че то се продава в стандартен комплект без гейм контролер, а само с дистанционно управление. Разбира се след покупката на допълнителен джойпад не е никакъв проблем да си пуснете и любимите PS2 игри, но предвид и без това високата начална цена е можело и контролера да бъде стандартно включен. Всъщност основния проблем, заради който Sony PSX не добива голяма популярност си остава именно високата цена на устройството, макар то да разполага с интересни възможности и хардуер…

При Sony PSX за първи път се появява XMB интерфейса, който в последствие намира своето място в портативната конзола PSP на компанията, в PlayStation 3 и дори в някои от телевизорите на Sony. Интересна особеност на PSX, постигната съвместно с този нов интерфейс е възможността за изпълнението на няколко задачи едновременно на устройството, най-вече свързани с неговата възможност за запис на видео. Тоест докато записвате нещо от тунера (поддържащ и EPG) вие спокойно можете да си пуснете да гледате филм например или да играете на някоя PlayStation 2 игра, без това да пречи по никакъв начин на записа. На видеото по-горе може да видите XMB менюто на PSX в действие и някои от възможностите на устройството, като за съжаление интерфейсът е на японски език, така че е малко труден за разгадаване…

Макар че първите Playstation 2 конзоли се появяват още в края на 2000 година и от тогава досега хардуерните параметри на конзолата са си все същите, макар тя да претърпя значителни промени. Факт е обаче, че новите модели на PlayStation 2 по-скоро бяха с цел оправяне на проблеми, намаляване на размерите на конзолата и разбира се постигане на по-ниска цена на продукта. По отношение на процесора, видеоконтролера и паметта на конзолата обаче няма промени и съответно нейната производителност не се е променила особено за последните 7 години. Това обаче не пречи PS2 все още да е най-популярната конзола, която все пак да успява да осигури доста добра графика и геймплей. Всъщност към момента последните Slim модели на конзолата са най-интересни заради много добрата си цена, която е от порядъка на едва около 250 лева за базовия пакет и под триста в комплект с една или две игри. А освен ниската цена, Sony PlayStation 2 привлича вниманието и с факта, че все още почти всички по-популярни и актуални заглавия излизат и във версия и за тази конзола. И това не е никак случайно, предвид факта, че тя успешно държи първенство с близо 150 милиона продадени конзоли в целия свят - един огромен пазар и много потребители, които все още разчитат на вярната си конзола. Именно поради тази причина все още PS2 не е за изхвърляне и покупката на такава конзола не е никак лоша идея, особено предвид и факта, че тя работи с евтини DVD носители и може да бъде модифицирана за пускане на неофициален софтуер и резервни копия на игри.

- Малко повече информация за основните параметри на PlayStation 2 конзолите…