Първите модели PlayStation 2 конзоли, тези по-големите, имаха опция за инсталиране на 3,5″ стандартен твърд диск с паралелен интерфейс, но с представянето на новите Slim модели тази опция изчезна. Причината разбира се беше в значително намаленият размер на корпуса на Slim конзолите, в които просто няма място, където не само да се сложи 3,5-инчов, но дори и по-малък 2,5″ мобилен твърд диск. Всъщност при първите Slim конзоли (версия 12) все още имаше налице възможност за допълнително запояване на IDE конектор към платката на конзолата, нещо, което не е никак лесно да бъде направено от неспециалист, но нека да се върнем към по-старите модели…
Стандартно по-големите PS2 конзоли не разполагат с интегриран мрежов контролер, като такъв може да бъде добавен под формата на допълнителен адаптер, който използва специален интерфейс за връзка в задната част на конзолата. Конекторът се намира под покриващо капаче отзад на конзолата, като махането му разкрива и мястото, в което влиза и 3,5-инчовия твърд диск…
Мрежовия адаптер е необходим и за инсталацията на твърд диск, тъй като от другата му страна (вътрешната) са разположени PATA конектор и 4-пинов захранващ молекс. На тях се закача твърдия диск, след което мрежовия адаптрер се монтира на конзолата. Това обаче не е всичко, защото след монтирането на твърдия диск е необходимо да стартирате специализиран софтуер, който позволява форматирането на диска в специален формат и последващото качване на игрите на дискa. Официално това става с помощта на програмата HDLoader, като игрите биват прочитани от оптиката на конзолата и записвани върху твърдия диск, но има и алтернативи, които позволяват прехвърляне от компютър през мрежата на конзолата например.
Когато се спомене думичката PSX повечето хора, които са я чували веднага правят аналогия със Sony Playstation 1 или 2 конзола, смятайки, че това е просто по-кратко наименование за устройството. В действителност обаче това е сериозна грешка, защото Sony PSX е напълно различно устройство, макар и създадено на базата на PlayStation 2 конзола и с възможност за използване за игра на съответните заглавия за PlayStation 1 и 2. Sony PSX се появява за първи път през декември 2003 година в Япония и за съжаление почти не вижда бял свят извън страната на изгряващото слънце, затова и самия продукт не е особено популярен в България и останалата част на света. Устройството на практика съчетава хардуера на PlayStation 2 с допълнителни екстри, като интегриран TV тунер (първоначално аналогов, но после и цифров), възможност за запис на видео върху вградения твърд диск (160GB или 250GB капацитет) както и опция за запис на DVD Video дискове, благодарение на вградената DVD записвачка. Освен това PSX разполага с възможност за възпроизвеждане на цифрови снимки (JPEG формат, по-късно и GIF и TIFF) и музика в ползвания по онова време ATRAC3 формат от Sony (по-късно и MP3), а също и прослушване на музикални компактдискове, както и гледане на DVD Video дискове. И макар че устройството може да пуска без никакви проблеми и игри, особено интересен факт е, че то се продава в стандартен комплект без гейм контролер, а само с дистанционно управление. Разбира се след покупката на допълнителен джойпад не е никакъв проблем да си пуснете и любимите PS2 игри, но предвид и без това високата начална цена е можело и контролера да бъде стандартно включен. Всъщност основния проблем, заради който Sony PSX не добива голяма популярност си остава именно високата цена на устройството, макар то да разполага с интересни възможности и хардуер…
При Sony PSX за първи път се появява XMB интерфейса, който в последствие намира своето място в портативната конзола PSP на компанията, в PlayStation 3 и дори в някои от телевизорите на Sony. Интересна особеност на PSX, постигната съвместно с този нов интерфейс е възможността за изпълнението на няколко задачи едновременно на устройството, най-вече свързани с неговата възможност за запис на видео. Тоест докато записвате нещо от тунера (поддържащ и EPG) вие спокойно можете да си пуснете да гледате филм например или да играете на някоя PlayStation 2 игра, без това да пречи по никакъв начин на записа. На видеото по-горе може да видите XMB менюто на PSX в действие и някои от възможностите на устройството, като за съжаление интерфейсът е на японски език, така че е малко труден за разгадаване…
Макар че първите Playstation 2 конзоли се появяват още в края на 2000 година и от тогава досега хардуерните параметри на конзолата са си все същите, макар тя да претърпя значителни промени. Факт е обаче, че новите модели на PlayStation 2 по-скоро бяха с цел оправяне на проблеми, намаляване на размерите на конзолата и разбира се постигане на по-ниска цена на продукта. По отношение на процесора, видеоконтролера и паметта на конзолата обаче няма промени и съответно нейната производителност не се е променила особено за последните 7 години. Това обаче не пречи PS2 все още да е най-популярната конзола, която все пак да успява да осигури доста добра графика и геймплей. Всъщност към момента последните Slim модели на конзолата са най-интересни заради много добрата си цена, която е от порядъка на едва около 250 лева за базовия пакет и под триста в комплект с една или две игри. А освен ниската цена, Sony PlayStation 2 привлича вниманието и с факта, че все още почти всички по-популярни и актуални заглавия излизат и във версия и за тази конзола. И това не е никак случайно, предвид факта, че тя успешно държи първенство с близо 150 милиона продадени конзоли в целия свят - един огромен пазар и много потребители, които все още разчитат на вярната си конзола. Именно поради тази причина все още PS2 не е за изхвърляне и покупката на такава конзола не е никак лоша идея, особено предвид и факта, че тя работи с евтини DVD носители и може да бъде модифицирана за пускане на неофициален софтуер и резервни копия на игри.
